X-Men - постер
Режисьор: Матю Вон
В главните роли: Джеймс Макавой – Чарли (Професор Х)
Майкъл Фасбендер – Ерик (Магнито)
Кевин Бейкън – Себастиан Шоу
Роуз Бърн – Мойра
Дженифър Лоуренс – Ема Форст (Мистик)
Джейсън Флеминг – Азазел
Зоуи Кравиц – Ейнджъл
Дженюъри Джоунс – Ема Фрост
Никълъс Холт – Ханк Маккой (Звяр)
Чарли
X-Men в началото. Много коментари и статий се изписаха за този филм, но безпорен факт е, че по приходи (56 милиона) и гледаемост той се нарежда на края на опашката след другите филми от поредицата „Х-Мен 2”, „Х-Мен: Последният сблъсък” и „Х-Мен Началото: Върколак”. Последните два филма разочароваха публиката с качеството си и интересът към поредицата намаля. Но безпорен факт, е че за 10 месеца на снимачната площадка все пак се е получил сполучлив и занимателен филм.
Има множество недомлъвки, гафове и комични моменти, които не трябва да присъстват и заради страстта ми по този филм не мога да ги преглътна.
Самодоволното изражение на Джеймс Макавой като Пеофесор Х, според мен не пасва със сериозният образ на Иън Маккелън. Той играе все едно е Професор Х, но в някоя от другите части. Способността му е да чете мисли, а не да знае всичко. Самоуверен, силен, способен да реши всеки проблем, та той е един от тинеджърите, така да се каже, а започва да ги обучава и наставлява. В тази част всички герои са неопитни, несигурни, още недоразгадали същността си, но Чарли като че ли не спада към това число. И за въздействието на образа по този начин, виновник е Маккелън.
Ерик
Чарли помага на Ерик – Магнито като се рови в спомените в главата му. И сега разбрах, защо Магнито е настроен така срещу Чарли. Никой не обича, без негово позволение да се ровиш в мислите му, а още по-малко да го манипулираш благодарение на тях.
Но за разлика от Маккелън, Майкъл Фасбендер е добър избор за ролята на младия Магнито. Той изгражда психологическия образ на героя. Страдалец, поставен пред много изпитания на съдбата, борещ се с вътрешният си конфликт. Смея да твърдя сполучлив избор на акатьор.
Пухкаво кръгло лице, руса коса, но сексапила на Ребека Ромийн като Мистик няма база за сравнение. Дженифър Лауренс изглежда като смотана зубърка, която иска да стане мажоретка, но не я искат в отбора. Образът на Мистик е на дръзка и сексапилна жена, която не позволява нищо да и се опре, а тази Мистик, хленчи и се оплаква колко е грозна и как иска да е нормална.
Мистик
Но този филм, както и останалите е препълнен с актьори и герои, и както обикновенно не може да се обърне достатъчно внимание на всеки персонаж за да бъде въздействието му пълно. Както в частта, когато Чарли води мутантите в замъка си за да ги тренира. На обучението на всеки един от тях е отделено по минута, минута и половина, касово време, в което да се покаже периодът на освояване на способностите им. И единственият, който не подлежи на обучение е Чарли. Но отговорът на въпросът ми, защо ще остане в небитието.
Може би играта на актьорския състав не ме дразни толкова, колкото сценария, защото актьорите са изпълнили перфектно работата си, но самите персинажи са леко инфантилни.
ТРЕЙЛЪРА към филма можете да гледате тук
Дааа, определено се замислих!
Дали не сте малко остри в оценките си! Все пак… цитирам: “В тази част всички герои са неопитни, несигурни, още недоразгадали същността си” = не опознали се.
Та нали все пак и “Професор Х” тепърва има да се учи. И напълно естествено е за мен да направи маса глупости, та дори и манипулация над нечие съзнание. Все пак, ако не оплескаме нещата на младини, за какво после ще се каем, какво после ще оправяме, за какво после ще се пишат легенди… За какво после ще се борят децата ни…
Все някой трябва да оплете конците – иначе не е интересно. И ако този някой е “добрият герой” – още по-добре за картинката.
“Магнито – Страдалец, поставен пред много изпитания на съдбата”, Че кой реален човек с елементарни заченки на съвест не е бил на мястото на негативния образ. Има ли някой който би казал без задръжки: Това не съм аз! И нека не забравяме, това е просто началото. Заплитането на кълбото.
“Дженифър Лауренс изглежда като смотана зубърка, която иска да стане мажоретка, но не я искат в отбора. Образът на Мистик е на дръзка и сексапилна жена, която не позволява нищо да и се опре, а тази Мистик, хленчи и се оплаква колко е грозна и как иска да е нормална.”
Признавам, че това е гениално заключение. Все пак говорим за състояние на ниво начален пубертет. И моля Ви, не си мислете, че говоря за възраст. Става дума за състояние на психиката. Има ли жена (или истински мъж), която да не е преминала през състоянието на “грозното патенце”? Е някой успяват да се консервират на този етап от развитието си, но за да станеш истинска фурия без прегради и задръжки – това е единствения път. А колкото до смотаните Зубърки, точно там е зародишът на розовите диаманти. Останалото е само плява.
Та прочее – нали става дума за първокласници.
Нека се насладим на историята като истински фенове, а това, че приходите не били каквито се очаквало…, че кой истински ценител се интересува от това. Живота е това което е, а ФИНАНСИТЕ СА ЧАСТ ОТ ДЕКОРА, без значение на кого му харесва това.
Та прочее, насладете се на приказката и я доразвийте с въображението си използвайки подадените идеи.
Никога не забравяйте, че вие сте истинските творци!
Успех!
PS
Добре де, сценарият може да се пипне. Само че въпросът е, накъде?
Усмив, усмив, усмив